Aksiniya Peycheva
Tales of the Limit

Gallery Heerz Tooya presents the interdisciplinary exhibition project, curated by Galina Dimitrova Dimova, titled Tales of the Limit, by artist Aksiniya Peycheva, in collaboration with Martin Yordanov (physicist) and Yordanka Dermendjieva (microbiologist).

The exhibition is part of a series of five exhibition projects by young digital artists in five Bulgarian cities, including Plovdiv, Varna, Burgas, and Vidin. Read more about the project at DA LAB Foundation’s website and follow their activites at their Facebook page.

TALES OF THE LIMIT: Part One The project Tales of the Limit (part One) explores the laws of life organization at microbiological level as a scale model for social functionality and consists in the constant extraction of visual information reflecting the critical points in these processes.

Initially, the visual composition is generated in a nutrient agar for microbiological research, which happens "blindly", as the result can be seen only after the bacteria begin to form colonies and become visible. In a few days when the microorganisms have grown significantly, the visual composition becomes a multi-colored abstract image. Gradually, however, the microorganisms are placed in a competitive environment - food resources are depleted and a struggle for life begins. Different species choose different strategies to deal with the situation - some of them are competitively excluded, starting to grow faster, hindering the others. In other cases, they even release toxins that kill other species. Rarely they choose another approach - harmonious coexistence, or create a social distance between them so as not to interfere. In the end, the process is chemically stopped and there is no winner.

The project focuses on those moments when the results of this competition are most obvious. Different problems in society are being called into question, and become especially visible in the context of the current pandemic, questioning the social norms and laws by which society develops in order to function properly. The consequences of these processes are as beautiful as they are contradictory in their constant rivalry, in which no one, in fact, wins.

TALES OF THE LIMIT: Part Two The project is a constant dialogue between visual art, artificial intelligence, and microbiology. During this process occurs a constant transfer of the same visual information between these three fundamentally different fields.

In the first stage of the project, we take an artificially generated human face and recreate it into the field of visual art in the shape of a painting. The next stage is creating a mosaic from the portrait, with round plastic dots reminiscent of a bacteria growth in a petri dish which also grows in a round shape. The final stage is recreating the mosaic in a microbiological medium. Using different pathogenic bacteria species, because of the colors they produce, the final stage is a bacterial mosaic.

By traveling from the digital medium through visual art, the non-existing human face ends up in the field of the natural world, where the laws of nature take place and decide its destiny.

While using the correct colors, there is something else that influences the image – the struggle to survive. While dwelling in the same living space, the bacteria are placed in a competitive environment – each species tries to fight for life resources. During this process, they each decide how to behave – sometimes they grow more rapidly in order to take over the space. Other times they release toxins in order to kill the other around them. In rare cases, they create ‘social distance’ between one another by making a borderline which they don’t cross. In the end, none of the strategies work, and all of the bacteria eventually die.

In any case, each decision reflects on the portrait, and the result of it is a change in the image. This is why for instance, the face does not have eyes – one of the species grows so rapidly the bacteria in the eyes cannot grow.

The project explores how visual information becomes an indicator of the functionality of the whole system and calls into question the efficiency of the natural laws of communication on a fundamental level. Each transfer damages parts of it, but it also reflects upon the very nature of the system it belongs to. The same way the AI decides to put a pixel on a particular place, the bacteria decides how the visual image would look like, only following different laws – those of nature – since this time their purpose is also fundamentally different, related to their survival. Thus, the result is quite different – an (almost) ruined human image. - Aksiniya Peycheva

Aksinia Peycheva (born in Kyustendil, 1990) lives and works in Sofia. She holds a PhD from the National Academy of Arts in Sofia. In 2017 she completed the educational program for young artists "Close Encounters - Visual Dialogues / School4artists" of ICA-Sofia. He has a master's degree in Mural Painting, National Academy of Arts (2015); and Bachelor's degree in Mural Painting, National Academy of Arts (2013).

The focus of her work is the process of ‘visual translation’ where she explores the possible ways of moving pieces of information between different fields of knowledge – ‘how one or several scientific fields can be combined in order to answer a question only important to art.’ She often collaborates with scientists, and her projects are also accompanied by a theoretical part, the result of a long study on certain topics, which include the topic of the visual translation of music or pain. She has three solo shows – `BioReconstruction …(of a future moment)`, created under the mentorship of Nedko Solakov as a part of the scholarship from ‘Cultural Perspectives’ Foundation, presented at ICA- Sofia Gallery and Aether Space (2019); ‘Trauma Mapping’, curated by Luchezar Boyadjiev, presented at ICA- Sofia Gallery (2018), supported by Gaudenz Ruf Foundation, LUCUS, presented in Kyustendil and afterwards in Karlsruhe, Germany (2017). Among her participations in group exhibitions are: ‘Occurences of Adundance’, SAMCA Gallery, Sofia (2021); Ars Electronica, Out of the Box, Linz, Austria (2019); Instant Magic Series - Out of the Box, галеther Gallery, Sofia (2019, curator Voin de Voin); School4artists, ICA Gallery, Sofia (2017, curators Yara Bubnova, Krassimir Terziev, Lachezar Boyadzhiev).

Фондация “ДА Лаб” в партньорство с Галерия Heerz Tooya - Велико Търново, и с подкрепата на Министерство на културата отправя покана за изложбата на Аксиния Пейчева “Приказка за края”. Проектът е сред петте селектирани чрез конкурс нови проекти на млади дигитални артисти в платформата “Стойност-Ценност (E-valuation)” на “ДА Лаб” с куратори Венелин Шурелов, Антони Райжеков и Галина Димитрова-Димова.

Приказка за краяе интердисциплинарен проект, в който художничката Аксиния Пейчева си колаборира с физика Мартин Йорданов и Йорданка Дерменджиева (микробиолог).

Приказка за края: част първа „Приказка за края“ (част първа) разглежда законите на организация на живота на микробиологично ниво като умален модел на социума и се състои в постоянно извличане на визуална информация, отразяваща критичните точки в тези процеси.

Проектът започва с изображение, генерирано в хранителна среда за микробиологични изследвания, което се случва „на сляпо“, тъй като резултатът може да бъде забелязан едва когато бактериите започнат да образуват колонии. Когато след няколко дни те са израснали достатъчно, бактериите стават видими и визуалната композиция се превръща в многоцветно абстрактно изображение. Постепенно, обаче, те са поставени в конкурентна среда – хранителните ресурси се изчерпват и започва борба за живот. Различните видове избират различни стратегии за справяне със ситуацията - някои от тях конкурентно се изключват, като започват да растат по-бързо, пречейки на другите. В други случаи те дори изпускат токсини, които убиват останалите видове. Рядко избират и друг подход – хармоничното съжителство, или пък създават социална дистанция помежду си, така че да не си пречат. В крайна сметка процесът бива химически стопиран с епоксидна смола и победител няма.

Проектът се съсредоточава върху онези моменти, в които резултатите от тази конкуренция, са най-очевидни. Тези визуални, абстрактни образи, могат да бъдат прехвърлени в проблемите на социума, които стават особено видими в контекста на сегашната пандемия, като поставят под въпрос социалните норми и законите, по които обществото се развива, за да функционира правилно. Последиците от тези процеси са колкото красиви, толкова и противоречиви в своето непрестанно съперничество, в което никой, на практика, не печели.

Приказка за края: Част две Проектът представлява постоянен диалог между визуално изкуство, изкуствен интелект и микробиология. По време на този процес между тези три фундаментално различни области се случва постоянен трансфер на една и съща визуална информация. Първият етап на проекта се състои в прехвърлянето на генериран от изкуствен интелект човешки образ, който бива пресъздаден от художничката в картина (портрет). Следващият етап е създаването на мозайка от портрета, чиито тесери наподобяват бактериален растеж, който също расте в кръгла форма. Последният етап от проекта е пресъздаване на мозайката в микробиологична среда. Използване на различни патогенни бактериални видове, поради цветовете, които произвеждат, последният етап може да бъде определен като създаване на бактериален портрет. Пътувайки от дигиталната среда, през визуалното изкуство, несъществуващото човешко лице завършва в полето на природния свят, където природните закони решават неговата съдба. Докато използването на правилните цветове, е налице, има нещо друго, което влияе на изображението - борбата за оцеляване. Обитавайки едно и също жизнено пространство, бактериите биват поставени в конкурентна среда - всеки вид се опитва да се бори за жизнени ресурси. По време на този процес всеки от тях решава как да „се държи“ - понякога те растат по-бързо, за да поемат пространството. Друг път отделят токсини, за да убият другите около себе си. В редки случаи създават „социална дистанция“ помежду си, като създават граница, която те самите не пресичат. При всички положения, всяко решение се отразява по някакъв начин на портрета и резултатът от него е промяна в изображението. Ето защо, например, лицето няма очи - един от видовете става толкова инвазивен, че бактериите в очите не могат да растат успоредно с него.

Проектът изследва как визуалната информация се превръща в индикатор за функционалността на цялата система и поставя под въпрос ефективността на естествените закони на комуникацията на фундаментално ниво. Всяко прехвърляне уврежда части от изображението, заради самата природа на системата, към която то принадлежи в дадения момент. По същия начин, по който изкуственият интелект решава да постави пиксел върху определено място, бактериите решават как да изглежда визуалното изображение само че следват различни правила, тъй като тяхната цел е и фундаментално различна, вече свързана с тяхното оцеляване. Така и резултатът е съвсем различен – един (полу) разрушен човешки образ. - Аксиния Пейчева

Аксиния Пейчева (родена в Кюстендил, 1990 г.) живее и работи в София. Тя има докторска степен от Националната художествена академия в София (2019). През 2017 г. завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи - визуални диалози / School4artists“ на ICA-София. Той е магистър по „Стенопис“, Национална художествена академия (2015); и бакалавър по „Стенопис“, Национална художествена академия (2013). Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, където тя изследва възможните начини за преместване на части от информация между различните области на знанието - „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството". Тя често работи в колаборация с учени, а нейните проекти са придружени от теоретична част, резултат от дълго проучване по определени теми, които включват темата за визуалния превод на музиката или болката.

Тя има три самостоятелни изложби - „БиоРеконструкция ... ( на един момент от бъдещето)“, създадена като част от стипендиантската програма на фондация „Културни перспективи“ под менторските насоки на Недко Солаков, представена паралелно в две пространства - галерия ИСИ - София и Aether Space (2019); ‘Картография на травмата с куратор Лъчезар Бояджиев, представен в ИСИ- София (2018), подкрепена от фондация Гауденц Руф, LUCUS, представена в галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил и след това в Карлсруе, Германия (2017). Сред нейните участия в групови изложби са: ‘Прояви на изобилието’, галерия САМСИ, София (2021); Ars Electronica, Out of the Box, Линц, Австрия (2019); Instant Magic Series - Out of the Box, галерия Aether, София (2019), куратор Войн де Войн; School4artists, галерия ICA, София (2017), куратори Яра Бубнова, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев.

„Стойност-стойност (Е-оценка)“ се извършва с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Фондация „ДА ЛАБ“.

The projects will be presented in a joint exhibition within the upcoming 8th edition of the “DA FEST International Digital Art Festival” in October 2021 in Sofia.