Radostin Sedevchev
Neither Eternal nor Transient

I can’t remember the last time I did a headshot for my modeling agency. Someone else’s photo is etched onto my retinas. Is it hatred? Guilt? Envy? Love? The memory of that photo is an ongoing burning sensation, an overexposed agenda, which exists only to conceal the true nature of who I am. Why is it that other people’s photos and their stories suddenly seem so much more real than my own? Perhaps because I am finally detAched from my own memories, like a walking dead experiencing a Nickelodeon theater. Guilty pleasures for so little effort.

There is always an “I” in a photo - isn’t there? A headshot isn’t only something stored digitally, but also something made visible and permanent by chemical treatment. Not only does it reveal the visible “I” by how, when and where the photo was taken, but also by how its secrets are brought into a contract with its spectator. Yet, that contract, the obvious exposure, starts to etch your retinas as well, with a magnitude of confusion, doubt and curiosity. Your own lens suddenly becomes a memory of its own, when etched onto your empirical data, evidence begins to speak its own language.

Memory, time and identity together situate a perfect blend that erupts as a strange tentacular growth in your mind. A familiar, yet bizarre simulacrum of existence starts to appear on the photos you are confronted by. Its semi-amnesiac trope is the secret revealed in between the exhibition and your experience of it. The memento is the scars, cuts and bruises. You could ask yourself why it seems so familiar? It seems we are tricked to think that our photographic memory has an immune system disorder. Particularly in this line of thought, we are left with something neither eternal nor transient; a perverted sense of self carried through a retinal detAchment. - Lars Nordby

Radostin Sedevchev (b. 1988, Pernik, Bulgaria) lives and works in Sofia. He holds a PhD from the National Art Academy (NAA), Sofia in 2018. Graduated the educational program “Close Encounters – Visual Dialogues / School4artists” of the ICA-Sofia (2017). He has MA (2014) and BA (2012) in “Mural Painting” from NAA, Sofia (2014). He studied in the Fine Arts University (HfBK) in Dresden, Germany (2017) and the Glyndor University in Wells, UK (2011). His solo shows include “Unforeseeable Past” (2017) at the “Vaska Emanouilova” Gallery (curator Vladiya Mihaylova), “Present absence” (2018) at ICA-Sofia (curator Iara Boubnova). The artist was shortlisted for the BAZA Award for Young Artists (2018). www.radostinsedevchev.net

Не мога да си спомня последния път, когато правих портретни снимки за моята модна агенция. Снимката на някой друг е запечатана върху ретините ми. Това омраза ли е? Завист? Любов? Споменът за тази снимка е продължаващо изгарящо усещане, преекспониран график, който съществува само за да замаскира истинската ми същност. Защо снимките и историите на другите изведнъж изглеждат толкова по-истински от моите? Може би защото безвъзвратно съм се откъснал от моите спомени, като ходещ мъртвец, който посещава салона Nickelodeon. Непозволени удоволствия в замяна на толкова малко усилия.

Във всяка снимка има едно “Аз”, нали? Една портретна снимка не е просто нещо съхранено по дигитален начин, но също и нещо, което е направено видимо и постоянно посредством химическо третиране. Тя не само разкрива видимото “аз” чрез това как, кога и къде е била направена, но и благодарение на процеса, през който нейните тайни са превърнати в договор, сключен със зрителя. И все пак, този договор, очевидната експозиция, започва да се запечатва в ретините ти със силата на объркването, съмнението и любопитството. Лещата на окото ти изведнъж се превръща в спомен сам по себе си, гравиран върху твоите емпирични знания, доказателство, което започва да говори своя собствен език.

Паметта, времето и идентичността образуват перфектна сплав, която извира като пълзящ растеж в съзнанието ти. Познат, но същевременно странен симулакрум на същността започва да се появява в снимките, срещу които си изправен. Неговият полу-амнезичен израз е тайната, която ти се разкрива в пространството между изложбата и възприятието ти за нея. Споменът са белезите, порязванията и синините. Би могъл да се запиташ защо всичко ти изглежда толкова познато. Сякаш сме подведени да допуснем, че фотографската ни памет има автоимунно заболяване. В този ред на мисли, оставаме с усещане, което е нито вечно, нито преходно; изкривено усещане за себе си, което се предава чрез отделянето на ретината.

- Ларс Нордби

Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Живее и работи в София. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018), Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ–София, (2017), образователно-квалификационна степен магистър „Стенопис” в НХА (2014) и образователно-квалификационна степен бакалавър „Стенопис” НХА (2012). Специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK), Дрезден, Германия (2017) и Университета Glyndor, Уелс, Великобритания (2011). Самостоятелните му изложби включват „Непредсказуемо минало” (2017) с куратор Владия Михайлова, галерия “Васка Емануилова” и “Присъстващо отсъствие” (2018) в галерия ИСИ-София с куратор Яра Бубнов. www.radostinsedevchev.net

Преведено от Пламена Славчева. Изложбата е подкрепена от Община Велико Търново и Крафт бира Гларус.

Translated by Plamena Slavcheva. The exhibition is supported by Glarus Craftbeer and the Municipality of Veliko Turnovo.