Tim Brignall
Vodoley

The loving feeling of staring at people and the hatred of being stared at. The imaginative ability to build stories around random peoples lives and make them up as it may see fit. Take out the trash. No way it can be cancer. Itʼs madness of reasoning. Though it out. etc. Various short sentences keeps on coming to my attention, a dusin at a time when I stare at people. Loiters, pundits, saints, brawlers and unknowns, each moment captured are filled with characters in an everyday dreamesque autopsy. The characters has each a certain set of skills empowered with a purpose to tell a story which isnʼt true. Is that captured moment, that picture, that framework on to something, or am I just drifting away? Is it okey that I do that? Of course it is, it must be. What happens when I start spreading rumors, depicting these false scenarios about real people? Who cares except the victims of these rumors. Do you? How does one tell if a moment looked through another persons derivative expression is true or not? Why is that important? You should use this press release as a proxy for your own imagination and find it out. Or perhaps you shouldn’t. Perhaps you shouldn't stare back, only glimpse and run away. #appropriationgameredoublement

There is a bunch of randoms gathering around for a photo, acting out their perfect lives. A homeless man brags about his beautiful wife. A woman is trying to run away, but it only happens in her dreams. A man is crying while masturbating every last Thursday of the month. Twin sisters turns into gods in order to create balance to the village. The short sentences is getting longer and all the scenarios are getting further away from the truth. What we see in others, how we personally process that virtuality, and how we convey them is doomed to fail, yet it is so powerful, crazy luxurious. It seems that the quest for truth in others and oneself is an endeavour fit only in the quantum realm of interpersonal space, not the almighty truth we so eagerly marinate all too often in our own imagination. The scenarios are on both sides of the same coin. #trappedinfakenewsredoublement.

However, it is in everyones right to imagine and talk out loud about whatever the image, moment, framework might be. Why so complicated then, when this oral, virtual, audible, tangible, immaterial, personal expressions enters the public sphere? It must be because nothing really fits. The sentences just keeps on getting longer and the whisper challenge continues. Like flirting with someone you shouldnʼt, itʼs so good isnʼt it? To maintain the convoluted matter of each moment for your own benefit. #followthewhiterabbitredoublement

A stonewall has fallen and everybody in the area cares all too much about it. I know for sure that the neighbor is a Nightwish fan due to the look of her hair. A carpenter is hanging out at the bus station holding his gay porn magazine curled up close to his jacket. Nobody really pays taxes in that family except the fool on the hill. - Lars Nordby

Tim Brignall (b.1991, Arequipa, Peru) lives and works in Vodoley in Bulgaria. Brignall holds a BFA in Sculpture from Camberwell College of Art, University of Arts London. Brignall’s previous solo exhibitions include Mezrab in Amsterdam and Shoreditch Town Hall inLondon. He works within a portraiture framework that reflects an exploratory relationship to his subjects. Since moving to Bulgaria Brignall has focused his artistry on the community around him, specifically the village of Vodoley near Veliko Tarnovo.

Приятното чувство от това да наблюдаваш хора и омразното чувство от това бъдеш наблюдаван. Изобретателното умение да изграждаш истории около животите на други хора и да ги измисляш по свое усмотрение. Изнеси боклука. Няма начин да е рак. Това е лудост. Премислил съм го…и т.н. Всевъзможни кратки изречения, по дузина наведнъж, продължават да привличат вниманието ми, докато наблюдавам хората. Безделници, умници, светци, свадливци и неопределени, всеки уловен момент е изпълнен с герои в една всекидневна съноподобна аутопсия. Всеки един герой има свой набор от умения, подсилени с цел да разкажат невярна история. Дали този момент, тази картина, този кадър означават нещо или аз просто се увличам? Приемливо ли е да правя това? Разбира се, че е трябва да бъде. Какво се случва, когато започна да разпространявам слухове, изобразявайки тези фалшиви сценарии за реални хора. На кого му пука освен на жертвите на тези слухове? А на теб? Как някой решава дали моментът, погледнат през производната изразност на друг човек, е или не е истина? Използвай това прессъобщение като упора на своето въображение и разбери сам. Или може би недей. Може би не трябва да наблюдаваш, а само да погледнеш и да избягаш. #appropriationgameredoublement

За обща снимка се събират произволни лица, които изживяват перфектните си животи. Бездомен човек се хвали с хубавата си жена. Жена, която се опитва да избяга, но само в сънищата си. Мъж, който плаче, докато мастурбира всеки последен четвъртък от месеца. Близначки, които се превръщат в богини, за да въдворят баланс в селото.Кратките изречения стават все по-дълги и всички сценарии все повече се отдалечават от истината. Това, което виждаме в другите, начинът, по който ние лично осмисляме тяхната виртуалност, и начинът, по който изразяваме това, са обречени на провал, но въпреки това, те са заредени с особена сила и усещане за лукс. Изглежда сякаш търсенето на истина в другите и в самите себе си е начинание достойно само за квантовото поле на междуличностното, а не е абсолютната истина, която често сме нетърпеливи да потопим в собственото си въображение. Сценариите са от двете страни на една монета. #trappedinfakenewsredoublement.

При все това, всеки има право да измисля или изговаря на глас това, което смята, че картината, моментът или кадърът могат да са. Защо тогава става толкова проблематично, когато тази устна, виртуална, слухова, сетивна, нематериална, лична изразност влезе в публичното пространство? Може би защото нищо не е наистина на мястото си. Изреченията просто продължават да стават по-дълги и предизвикателството на шепота продължава.Като да флиртуваш с когото не бива – не е ли истинско удоволствие? Да задържиш заплетената материя на всеки момент за своя собствена изгода. #followthewhiterabbitredoublement

Бих искал да добавя още няколко сценария преди да приключа. Един дувар е разрушен и на всички наоколо им пука твърде много. Сигурен съм, че съседката е фен на Nightwish заради вида на косата и. Един дърводелец виси на автобусната спирка, притискайки гей порно списание в якето си. Никой от това семейство не плаща данъци освен глупака на хълма.

- Ларс Нордби

Тим Бригнал (роден през 1991 г. в Арекипа, Перу) живее и работи в българското село Водолей. Бригнал има бакалавърска степен по Скулптура от Камберуелския колеж по изкуства, към Лондонския университет по изкуства. Предишните самостоятелни изложби на Бригнал включват локации като Мезраб(Mezrab) в Амстердам и Шордич Таун Хол(Shoreditch Town Hall)в Лондон. Той работи в областта на портрета, която отразява изследователската връзка, която има със субектите си. След като заживява в България, Бригнал фокусира изкуството си върху общността около себе си, и по-специално село Водолей край Велико Търново.

Преведено от Радинела Генчева. Изложбата е подкрепена от Община Велико Търново и Крафт бира Гларус.

Translated by Radinela Gencheva. The exhibition is supported by Glarus Craftbeer and the Municipality of Veliko Turnovo.