Atanas Totlyakov
The Difficulties of Decoding Artefacts

For the exhibition at the Heerz Tooya Gallery, Totlyakov chooses to present his works related to the Sitovo inscriptions located near Plovdiv in Bulgaria. The inscription has been known to scholars since 1928, and various hypotheses about its origin have emerged since then, but it remains unclear. The main object in the exhibition is an immediate print taken directly from the Sitovo inscription made by the artist twenty years ago. Totlyakov also presents photos taken with an analog camera during his visit to the site of the Sitovo inscription and paintings appropriating elements in the inscription. Together, the different works in the exhibition reveal the changes in the attempt to make a direct imprint of already existing artifacts. Even if the imprint is caused by direct contact with the inscription, each imprint is different because of the artist's hand making the imprint and his gaze that chooses which lines to connect in a sign.

There are various hypotheses about the meaning of the Sitovo inscriptions. One of them related to ancient writing, indicating hiding messages from other cultures. The exhibition spectator is not obliged to decipher the meaning and origin of this sign but will look at it as a work of art existing in a gallery context. The presentation of this inscription in a gallery space will be an occasion to reflect on how we look at signs and our desire to create meaning, stories about signs, and forms that are unclear to us. As many researchers try to discover the inscription's meaning, the spectators of the exhibition can interpret the inscription freely. The exhibition visitor may try to complete the signs and turn them into a familiar script to liken them to already-known works of art to understand them. Yet, the exhibition and its objects involve us in a vicious circle of interpretations, which can make us feel claustrophobic.

The interpretation of one sign from the exhibition leads us to another interpretation, and it to a third until our semiotic imagination leads to an unconditional end. This rhizomatic (Deleuze and Guattari) interpretation creates infinite possible connections and branches between us and objects. But if it is possible to break with this endless interpretation, is it possible to bring back the memory of what we saw in the first stance?

Seeing something, we often fall into the trap of interpretation because we are trained to find the essence of the images we look at as we interpret them. In her essay Against Interpretation, Susan Sontag speaks about the connection between understanding and interpretation. Interpretation means "to restate the phenomenon, in effect, to find an equivalent for it." When the image is unknown to us, we need to liken it to something familiar to understand it. Once we connect the unfamiliar image with the familiar, we can fulfill it with meaning. Sontag calls this act of connecting meaning "makes art manageable, conformable," and "thus one tames the work of art." My role as a curator of and writer for the objects you observe in the exhibition is to tame and understand them and then translate them. What is more important is your experience watching this exhibition. My appeal to you as a viewer is to let the images influence you before you try to fill them with meaning. What Sontag considers important now is "to restore our senses ... we need to learn to see more, to hear more, to feel more. "Allow yourself to observe and imagine, to create your own images from those seen in the exhibition. It is becoming increasingly difficult for us to be surprised by images and observe their sensory effects on us.

Our senses are losing their power in a world based on a surplus of images that exist in both our virtual and natural environments. So let us not accept my experience and understanding of these works as unreserved. - Denitsa Milusheva

Atanas Totlyakov (b. Bulgaria) lives and works in Veliko Turnovo in Bulgaria. He is an Associate Professor, Doctor of Science in Art History and Fine Arts. Since 2003 he has been teaching painting at the University of Veliko Tarnovo, "St. Cyril and Methodius," Faculty of Fine Arts. A contemporary author whose work is based on experimental works of art that aim to influence the audience through the sense of touch. In his creative research and experiments, he proceeds from the thesis that aesthetic systems developed by humanity based on visual and auditory perception are dominant in cultural practice, but they themselves are dominated by the tactile sense of the creation of the work itself. Totlyakov's exhibitions include (2021) "Word and Memes," Burgas City State Gallery "Petko Zadgorski"; (2019) Fictitious Habitat - Illusory Situations and Things, Ministry of Culture, Sredets Gallery - Sofia; (2018) Aesthetics, Hindlian House, within the National Autumn Exhibitions Plovdiv "Beyond the Surface," curator Galina Lardeva, Curator of the exhibition Drawing and Intermedia, Raiko Alexiev Exhibition Halls, Sofia.

За изложбата в галерия “Heerz Tooya” Ат. Тотляков избира да представи свои произведения свързани със Ситовският надпис, който се намира в близост до Пловдив. Надписът е известен на научните среди от 1928 година и от тогава до сега са произлезли различни хипотези за произхода му, но все още остава неразгадан. Главният обект в изложбата е непосредствен отпечатък свален директно от Ситовският надпис, направен от художника преди двадесет години. Към него автора представя снимки направени с аналогова камера при посещението му на надписа, рисунки и живописни платна, на които Тотляков е използвал някои от знаците. Различните подходи при изпълнението на произведенията в изложбата разкриват и промените при опита да се направи директен отпечатък на вече съществуващи артефакти. Дори отпечатъкът да е направен от непосредствен контакт със скалата всеки отпечатък ще е различен заради ръката, която прави отпечатъка и погледа, който избира кои линии да свърже в знак.

Съществуват различни хипотези за значението на Ситовския надпис. Някои от тях са за древна писменост, която крие послания от други култури. Ние няма да се опитваме да разгадаваме значението и произхода на този знак, а ще го разгледаме като произведение на изкуството съществуващо в галериен контекст. Представянето на този надпис в галерийно пространство ще бъде повод да разсъждаваме върху това как гледаме на знаците и стремежа ни да създаваме смисъл, истории около знаци, форми, които са неясни за нас. Както много от изследователите се опитват да открият значението на надписа, така и ние като зрители в изложбата ще се опитваме да намерим смисъла в това, което виждаме. Ще се опитваме да довършим знаците и да ги превърнем в позната писменост, да ги оприличим с вече познати произведения на изкуството за да ги разберем.

Изложбата и предметите в нея ни въвличат в омагьосан кръг от тълкувания, което може да ни накара да се почувстваме куострофобично. Интерпретацията на един знак от изложбата ни води към една интерпретация,а тя към трета, докато въображението ни не спре. Тази ризома (Дельоз и Гатари) от тълкувания създава безкрайно много възможни връзки и разклонения между нас и предметите, но където и да я прекъснем ще ни връща към въпроса за това какво виждаме? Какво е значението и съдържанието?

Виждайки нещо ние много често попадаме в капана на интерпретацията, защото сме обучавани в това, че трябва да намерим същината на образите, които гледаме като ги тълкуваме. Сюзън Зонтаг говори в своето "Есе против интерпретацията" за връзката между разбирането и тълкуването. Тълкуването означава да се "преизрази явлението, на практика да се намери еквивалент на него". Когато образът е непознат за нас ние имаме нужда да го оприличим на нещо познато за да го разберем. След като свържем непознатият образ с познатият за нас, ние вече може да го изпълним със смисъл, а именно този акт на запълване със съдържание Зонтаг нарича "опитомяване на произведението на изкуството". За нея “интерпретацията прави изкуството управляемо, съвместимо.” И тук моята роля като пишещ за предметите, които ти наблюдаваш е да ги опитомя и разбера, а след това да ги преведа. Това, което е по-важно е твоето преживяване гледайки тази изложба. Нека не приемаме моят опит и разбиране на тези произведения за безрезервно. Позволи си да наблюдаваш и да въобразяваш, да създаваш твои образи от видяните в изложбата. В свят, в който е базиран на излишък от изображения, съществуващи както във виртуалната така и в реалната ни среда, нашите сетива губят своята сила. Все по-трудно може да бъдем изненадани от образите и да наблюдаваме тяхното сетивно въздействие върху нас. Моят призив към теб като зрител е да се оставиш на влиянието на изображенията върху теб, преди да се опиташ да ги изпълваш със смисъл. Това, което Зонтаг смята за важно сега е "да възстановим сетивата си..трябва да се научим да виждаме повече, да чуваме повече, да чувстваме повече.” - Деница Милушева

Атанас Тотляков: Доцент, доктор на науките в областта на изкуствознанието и изобразителното изкуство. От 2003 г. преподава рисуване във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство. Съвременен автор, чието творчество е базирано на експериментални произведения на изкуството, които имат за цел да въздействат на публиката чрез усещането за допир. В творческите си изследвания и експерименти, той изхожда от тезата, че естетическите системи развити от човечеството на базата на зрителното и слуховото възприятие са доминиращи в културната практика, но самите те са доминирани от тактилното усещане по отношение на създаването на самото произведение. Изложби: (2021) „Слово и мемове“, БХГ ‘Петко Задгорски’;(2019) Фиктивно обиталище - Илюзорни ситуации и вещи, Министерство на културата, Галерия "Средец" - София; (2018) Естезика, Къща „Хиндлиян”, в рамките на Национални есенни изложби Пловдив „Отвъд повърхността”, куратор Галина Лардева; (2016) Куратор на изложбата Рисунка и Интермедия, Изложбени зали “Райко Алексиев”, София.

The opening night is supported by Tequila Bar Fnky Mnky.